Описание
Речникът съдържа около 5000 думи, отразяващи най-активния лексикален фонд на съвременния японски език. За основа е взет лексикалният минимум от 4833 думи за второ ниво на изпита за професионално владеене на японски език, като е използвано последното преработено издание на Japanese Language Proficiency test: Test content Specifications. (Tokyo, 2002).
Съставител на речника е Братислав Иванов, дългогодишен преподавател по Фонетика, графика и лексикология на съвременния японски език в Софийския университет, а редактор – Калина Йорданова, преподавател по японски език в Софийския университет.
Добре е овладяването на лексикалния и на йероглифния минимум да протича едновременно, като за тази цел се препоръчва използването и на “Японски йероглифен речник” (Изток-Запад, 2005).
ПРЕДГОВОР
Речникът съдържа около 5000 думи, отразяващи най-активния лексикален фонд на съвременния японски език. За основа е взет лексикалният минимум от 4833 думи за второ ниво на изпита за професионално владеене на японски език, като е използвано последното преработено издание на Japanese Language Proficiency test: Test content Specifications. (Tokyo, 2002).
Заглавните думи са подредени по реда на японската азбука gojuuon, който е и най-често срещаният ред в подобни издания. Японските думи са записани с хирагана, а заемките от други езици – с катакана. Когато думите имат и йероглифен запис, той е даден в квадратни скоби.
Всяка дума е определена като част на речта, а при глаголите са посочени също така типът на спрежението и категорията преходност/непреходност. В японската лингвистична традиция местоименията и някои наречия за време обикновено се разглеждат като подкласове на съществителните. Този подход е следван и тук. Специално са уточнени думите, които могат да функционират като различни части на речта – например като съществителни и na-прилагателни. Използваните съкращения, дадени в кръгли скоби, са на основата на английския език и са общоприети в японистиката.
В преводната част по-далечните значения са отделени с две наклонени черти, а по близките – със запетая. Когато запетаята не разграничава достатъчно ясно отделните преводи, вместо нея е използвана точка и запетая.
В приложение към речника са дадени образци от спрежението на глаголите, i-прилагателните и na-прилагателните.
В този си вид речникът може да се използва от всички, които имат интерес към японския език. Добре е овладяването на лексикалния и на йероглифния минимум да протича едновременно, като за тази цел се препоръчва използването и на „Японски йероглифен речник” (Изток-Запад, 2005).
Братислав Иванов (роден на 29 март 1945 г.) е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология и преводач от японски език.
Братислав Иванов е завършил специалността японски език и литература в Московския държавен университет. Специализирал е в Института за японски език към Японската фондация. Автор е на множество статии и книги, посветени на японския език, а също и на поредица преводи на класическа японска поезия. Той е първият преподавател по класически японски език в Софийския университет. Братислав Иванов чете лекции по Tеоретична граматика на японския език в Софийския университет и във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Към момента е директор на Българо-японския образователен и културен център към 18 СОУ „Уилям Гладстон“ в София.
През 2009 г. Братислав Иванов е удостоен с най-стария японски орден – Ордена на Изгряващото слънце – за приноси към академичните изследвания на японския език и преподаването му в България.
Отзиви
Все още няма отзиви.